M1234567891 (Миночка Митева)
432 13094
10 oct 2021, 16:01

Вали и е студено 

  Poesía » Otra
1159 3 29

Облачно е. Вали и е студено,

пред очите ми чезне сивота,

в капките  дъждовни, уморени,

се стича космическата суета.

 

Въртят се мислите,  комети,

рой звезди пробягват своя път,

светлини оставят във сърцето

отново с изгрева да се сродят.

 

Облаци свиват сиви клепачи

и вятърът молитвено мълчи,

небето застила стари сокаци

с надежда, още жива почти.

 

Когато в живота се изгубвам

и няма изход смутеното сърце,

небесната книга разбулвам,

безмълвна останала с часове.

 

И чувам в далечината грохот,

как смила мрачните мисли,

и полага началото на поход,

към нови неизживени мечти.

 

Дали ще открия пак себе си,

или в болка докрай ще горя,

ще слушам отново сърцето си

и в нов живот ща се преродя!

 

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Димитър!
  • Вярата във възможността на промяната поддържа усещането за намерения смисъл на живота.
  • Благодаря ти, Сенилга, бъди жива и здрава!
  • Отчаянно и прекрасно!
  • Благодаря от сърце, Ина, зарадвах се!
  • "Облаци свиват сиви клепачи
    и вятърът молитвено мълчи,
    небето застила стари сокаци
    с надежда, още жива почти." Винаги има надежда - под сивите клепачи, в молитвата на вятъра... светлинка проблясва в "смутеното сърце". Дръж се за нея!
  • Роси, благодаря ти, прекрасен да ти е денят!
  • Живей и слушай мечтите си, Миночка! Живей за двама! Прегръщам те!
  • Дени, благодаря ти миличка!
  • Страхотно е, Миночка! Целувки!!
  • Благодаря ти, Деа!
  • Много тъга...
  • Жени, радвам се че ти допадна стихът, благодаря ти!

    Радвам се за посещението и коментара, Ина! Нека ти е хубаво!
  • Много близо да мен, Мина! Благодаря зя удоволствието да прочета този великолепен стих!
  • Дафи, радвам се, че те докосна стихът, благодаря ти!
  • Сякаш чета собствените си мисли,Миночка! Благодаря!
  • Благодаря, Младен, за коментара, който ме накара да се почувствам добре, думите ти винаги са толкова приятелски, че ми стоплят сърцето! Благодаря и за любими! Лека вечер!
  • Обнадеждаващи съмнения. Прераждане ще има. Въпросът е можем ли тук и сега да постигнем мечтите си, дори и подсъзнателните?:

    "И чувам в далечината грохот,
    как смила мрачните мисли,
    и полага началото на поход,
    към нови неизживени мечти.

    Дали ще открия пак себе си,
    или в болка докрай ще горя,
    ще слушам отново сърцето си
    и в нов живот ще се преродя!"

    Продължавай да ни радваш със силно докосваща сърцата и душите ни поезия, Миночка!
  • Благодаря ти Миленче! Коментара ти ме стопли, като слънце! Много мило ми стана!
  • Изпращам ти много слънце и усмивки и те прегръщам с тях
  • Благодаря ти , Петър!
  • Е, какво пък, времето понякога е в унисон с нас самите...
    Силен стих
  • Георги, благодаря ти!
  • Много приятно...
  • Зиги и аз те прегръщам, благодаря ти, хубав ден!

    Пепи радвам се, че постави стихът в любими и коментира, нека ти е чудесен денят!
  • Благодаря ти, Таня, нека е хубав денят ти!
  • Поздравления!
  • Слушай сърцето си, Миночка! ❤️ Прегръщам те!
  • Пожелавам ти да откриеш отново себе си!
    Хубав стих, Миночка, макар че е много тъжен!
Propuestas
: ??:??