Вали и е студено
Облачно е. Вали и е студено,
пред очите ми чезне сивота,
в капките дъждовни, уморени,
се стича космическата суета.
Въртят се мислите, комети,
рой звезди пробягват своя път,
светлини оставят във сърцето
отново с изгрева да се сродят.
Облаци свиват сиви клепачи
и вятърът молитвено мълчи,
небето застила стари сокаци
с надежда, още жива почти.
Когато в живота се изгубвам
и няма изход смутеното сърце,
небесната книга разбулвам,
безмълвна останала с часове.
И чувам в далечината грохот,
как смила мрачните мисли,
и полага началото на поход,
към нови неизживени мечти.
Дали ще открия пак себе си,
или в болка докрай ще горя,
ще слушам отново сърцето си
и в нов живот ща се преродя!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
