Облачно е. Вали и е студено,
пред очите ми чезне сивота,
в капките дъждовни, уморени,
се стича космическата суета.
Въртят се мислите, комети,
рой звезди пробягват своя път,
светлини оставят във сърцето
отново с изгрева да се сродят.
Облаци свиват сиви клепачи
и вятърът молитвено мълчи,
небето застила стари сокаци
с надежда, още жива почти. ...