20 jun 2008, 8:57

Вампир

Poesía » Otra

1.1K 0 2

Вампир

Очите наливат се със сълзи,
желание разкъсва плътта,
потъпква всички закони
и вкуси жадно от живата плът.

Грешно е и знаеше той,
ала зениците се разширяват,
сърцето като буря сред нощта
изгаря душата от копнежа и страстта.

Впи жадно зъби в нежния и врат,
страстно пи от треперещата плът...
Той много обичаше я.... да!
Но природата ни повелява
да погубим дори любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0