20 jun 2008, 8:57

Вампир

Poesía » Otra

1.1K 0 2

Вампир

Очите наливат се със сълзи,
желание разкъсва плътта,
потъпква всички закони
и вкуси жадно от живата плът.

Грешно е и знаеше той,
ала зениците се разширяват,
сърцето като буря сред нощта
изгаря душата от копнежа и страстта.

Впи жадно зъби в нежния и врат,
страстно пи от треперещата плът...
Той много обичаше я.... да!
Но природата ни повелява
да погубим дори любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0