13 oct 2007, 15:59

Вампир

  Poesía
620 0 0

Гласът й - тих шепот,

без звук и екот.

Очи, преливащи от студена самота.

Поглед, обвит в черна мъгла.

Лице бледно кат смъртта,

запечатано във вечността.

Устни, изричали безброй лъжи,

с кървави, по тях, следи,

даряват с целувка последна,

поредната си жертва.

Черна кръв във вените тече,

мракът неспирно я зове.

Сърце, забравило за любовта,

за тая сладка топлота,

обречено на пустота,

моли се за край на таз съдба.

Прелестна, омайна красота,

на границата на живота и смъртта.

Пристъпва гордо през вековете,

не се опитвайте да я спрете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поля Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...