Oct 13, 2007, 3:59 PM

Вампир 

  Poetry
530 0 0
Гласът й - тих шепот,
без звук и екот.
Очи, преливащи от студена самота.
Поглед, обвит в черна мъгла.
Лице бледно кат смъртта,
запечатано във вечността.
Устни, изричали безброй лъжи,
с кървави, по тях, следи,
даряват с целувка последна,
поредната си жертва.
Черна кръв във вените тече,
мракът неспирно я зове. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поля All rights reserved.

Random works
: ??:??