Гласът й - тих шепот,

без звук и екот.

Очи, преливащи от студена самота.

Поглед, обвит в черна мъгла.

Лице бледно кат смъртта,

запечатано във вечността.

Устни, изричали безброй лъжи,

с кървави, по тях, следи,

даряват с целувка последна,

поредната си жертва.

Черна кръв във вените тече,

мракът неспирно я зове.

Сърце, забравило за любовта,

за тая сладка топлота,

обречено на пустота,

моли се за край на таз съдба.

Прелестна, омайна красота,

на границата на живота и смъртта.

Пристъпва гордо през вековете,

не се опитвайте да я спрете.