13.10.2007 г., 15:59

Вампир

619 0 0

Гласът й - тих шепот,

без звук и екот.

Очи, преливащи от студена самота.

Поглед, обвит в черна мъгла.

Лице бледно кат смъртта,

запечатано във вечността.

Устни, изричали безброй лъжи,

с кървави, по тях, следи,

даряват с целувка последна,

поредната си жертва.

Черна кръв във вените тече,

мракът неспирно я зове.

Сърце, забравило за любовта,

за тая сладка топлота,

обречено на пустота,

моли се за край на таз съдба.

Прелестна, омайна красота,

на границата на живота и смъртта.

Пристъпва гордо през вековете,

не се опитвайте да я спрете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Поля Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...