13 окт. 2007 г., 15:59

Вампир

621 0 0

Гласът й - тих шепот,

без звук и екот.

Очи, преливащи от студена самота.

Поглед, обвит в черна мъгла.

Лице бледно кат смъртта,

запечатано във вечността.

Устни, изричали безброй лъжи,

с кървави, по тях, следи,

даряват с целувка последна,

поредната си жертва.

Черна кръв във вените тече,

мракът неспирно я зове.

Сърце, забравило за любовта,

за тая сладка топлота,

обречено на пустота,

моли се за край на таз съдба.

Прелестна, омайна красота,

на границата на живота и смъртта.

Пристъпва гордо през вековете,

не се опитвайте да я спрете.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поля Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...