13 окт. 2007 г., 15:59

Вампир

623 0 0

Гласът й - тих шепот,

без звук и екот.

Очи, преливащи от студена самота.

Поглед, обвит в черна мъгла.

Лице бледно кат смъртта,

запечатано във вечността.

Устни, изричали безброй лъжи,

с кървави, по тях, следи,

даряват с целувка последна,

поредната си жертва.

Черна кръв във вените тече,

мракът неспирно я зове.

Сърце, забравило за любовта,

за тая сладка топлота,

обречено на пустота,

моли се за край на таз съдба.

Прелестна, омайна красота,

на границата на живота и смъртта.

Пристъпва гордо през вековете,

не се опитвайте да я спрете.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поля Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...