5 abr 2012, 23:24

Варна 

  Poesía » Del paisaje
1174 0 3

Топло слънце се прибира уморено

в бездънна морска синева,

тихо си отива, оскърбено

от идваща на власт луна.

 

Брегът, уви, самотно стене,

жадувайки за хорски смях.

Бели зайчета се гонят денем,

а нощта спокойствие всява в тях.

 

Въздухът, пропит с благоухания,

и гората с лик на морска мечта,

са свидетели на толкоз признания,

на младите, влюбени сърца.

 

Някъде там чайка звучи,

ветрецът поклаща сънливи цветя,

невинно те кара да трептиш

ароматът на старата липа.

 

Простира се Варна - горда и властна

със своите кейове, улици, градини.

Ще бъде тя омайващо прекрасна,

както сега, така и след години.

© Десислава Боцева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??