Варна
Топло слънце се прибира уморено
в бездънна морска синева,
тихо си отива, оскърбено
от идваща на власт луна.
Брегът, уви, самотно стене,
жадувайки за хорски смях.
Бели зайчета се гонят денем,
а нощта спокойствие всява в тях.
Въздухът, пропит с благоухания,
и гората с лик на морска мечта,
са свидетели на толкоз признания,
на младите, влюбени сърца.
Някъде там чайка звучи,
ветрецът поклаща сънливи цветя,
невинно те кара да трептиш
ароматът на старата липа.
Простира се Варна - горда и властна
със своите кейове, улици, градини.
Ще бъде тя омайващо прекрасна,
както сега, така и след години.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Десислава Боцева Todos los derechos reservados
Един от любимите ми градове, заслужаваше стих.
