Варна
Топло слънце се прибира уморено
в бездънна морска синева,
тихо си отива, оскърбено
от идваща на власт луна.
Брегът, уви, самотно стене,
жадувайки за хорски смях.
Бели зайчета се гонят денем,
а нощта спокойствие всява в тях.
Въздухът, пропит с благоухания,
и гората с лик на морска мечта,
са свидетели на толкоз признания,
на младите, влюбени сърца.
Някъде там чайка звучи,
ветрецът поклаща сънливи цветя,
невинно те кара да трептиш
ароматът на старата липа.
Простира се Варна - горда и властна
със своите кейове, улици, градини.
Ще бъде тя омайващо прекрасна,
както сега, така и след години.
© Десислава Боцева All rights reserved.
Един от любимите ми градове, заслужаваше стих.
