20 dic 2025, 11:04

Варненка

  Poesía » Otra
53 0 0

Родена от вятъра и морски вълни,

с душа тъй крехка, изтънчена, фина.

В очите ти варненското слънце гори

и спомен за чудната морска градина.

 

Ти носиш в себе си почерка фин -

с вяра, усет и плам чудеса сътвори.

Ти рисуваш света с бяла четка от дим,

с теб даже зимите стават на пролетни дни.

 

Звездите над теб са подредени с причина,

от небесна поема, мелодичен куплет!

Но знаеш ли, в тази космическа форма,

ти сама си законът, твой е всеки завет.

 

Понякога мислиш, че светът е с граници,

че свободата е птица в затворен кафез.

Но стените са само в старите страници,

ти си като морето – необятно и днес.

 

Днес ти желая да намериш свой път,

към онази искрица, що в теб се спотайва.

Топлина и мир нека в тебе се спрат,

и всяко кътче на душата ти да засиява.

 

Защото си ценна! Защото си цяла!

Защото озаряваш всеки до теб!

Бъди свободна, докрай разцъфтяла

в своя собствен, вълшебен и слънчев сюжет!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nebula Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...