20.12.2025 г., 11:04

Варненка

45 0 0

Родена от вятъра и морски вълни,

с душа тъй крехка, изтънчена, фина.

В очите ти варненското слънце гори

и спомен за чудната морска градина.

 

Ти носиш в себе си почерка фин -

с вяра, усет и плам чудеса сътвори.

Ти рисуваш света с бяла четка от дим,

с теб даже зимите стават на пролетни дни.

 

Звездите над теб са подредени с причина,

от небесна поема, мелодичен куплет!

Но знаеш ли, в тази космическа форма,

ти сама си законът, твой е всеки завет.

 

Понякога мислиш, че светът е с граници,

че свободата е птица в затворен кафез.

Но стените са само в старите страници,

ти си като морето – необятно и днес.

 

Днес ти желая да намериш свой път,

към онази искрица, що в теб се спотайва.

Топлина и мир нека в тебе се спрат,

и всяко кътче на душата ти да засиява.

 

Защото си ценна! Защото си цяла!

Защото озаряваш всеки до теб!

Бъди свободна, докрай разцъфтяла

в своя собствен, вълшебен и слънчев сюжет!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nebula Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...