Ваш съм – инатлив и лош
Като смърт на некролога,
лепнал си се ти за мен.
Малко искам, много мога,
трудно ще смириш Овен.
Нося си в душата църква,
а наглед съм тъй корав.
Вечно в каши ме забърква,
непокорният ми нрав.
Лекове и еликсири
бъркам. За любов, за скръб,
Вятър вечно в джоба свири
и безсребърник съм – тъп.
Плача за врабче и цвете
Смея ли се – с пълен глас...
На идиота в мен простете!
Друга ли съм... Не съм аз.
И додето ми се пише,
мога да живея. Сам.
Аз съм грешникът – излишен,
в украсения ви храм.
Но по цяла нощ гори ми,
на прозореца, до мен,
малка свещ... С несръчни рими
е светът ми озарен.
Ако имам само книга,
малко чудо, хляб и нощ,
вярвайте – това ми стига.
Ваш съм – инатлив и лош.
https://youtube.com/watch?v=PDFK0Rdnoh4&si=EnSIkaIECMiOmarE
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
-
Усмихнахте ме, момичета, а в последно време " нивата ми е крива и с пет кьошета". Благодаря ви!
-
Уплаши ме.🙂
-
Само с "несръчните рими" не съм съгласна, Наде! А на овните кюта го знам И татко ми, и свекърва ми бяха овни , и една от внучките ми също. И си ги обичам! Борбени сте! Дори да ви струва главата!
-
А, козирогът стигане няма ...
-
"Гордото отстояване на нашите принципи вероятно е благородно и доблестно... но непростимо ". - Дейвид Уебър.
-
"Лекове и еликсири
бъркам. За любов, за скръб,
Вятър вечно в джоба свири
и безсребърник съм – тъп.
Плача за врабче и цвете
Смея ли се – с пълен глас...
На идиота в мен простете!
Друга ли съм... Не съм аз."
Винаги си била силна да защитиш себе си и този свят няма право да те променя! Хубав стих! Отстояващ! -
Врачански темерут съм, Лиде и си го знам. Колкото и горката ми майка да се опитва да ме убеди, че черното и бялото са с оттенъци, а и сиво имало...
-
И така го приемаме героят ти.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
