Ваш съм – инатлив и лош
Като смърт на некролога,
лепнал си се ти за мен.
Малко искам, много мога,
трудно ще смириш Овен.
Нося си в душата църква,
а наглед съм тъй корав.
Вечно в каши ме забърква,
непокорният ми нрав.
Лекове и еликсири
бъркам. За любов, за скръб,
Вятър вечно в джоба свири
и безсребърник съм – тъп.
Плача за врабче и цвете
Смея ли се – с пълен глас...
На идиота в мен простете!
Друга ли съм... Не съм аз.
И додето ми се пише,
мога да живея. Сам.
Аз съм грешникът – излишен,
в украсения ви храм.
Но по цяла нощ гори ми,
на прозореца, до мен,
малка свещ... С несръчни рими
е светът ми озарен.
Ако имам само книга,
малко чудо, хляб и нощ,
вярвайте – това ми стига.
Ваш съм – инатлив и лош.
https://youtube.com/watch?v=PDFK0Rdnoh4&si=EnSIkaIECMiOmarE
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
