Вавилонска кула
Съградих си кула от мечти,
за да стигна твоето небе.
По пътечка малка от звезди,
аз вървях към твоето сърце.
Все рушаха кулата безспир
лоши хора, лъжебогове.
Нощите крадяха моя мир,
пращаха ми бури, дъждове.
Във душата искрена и млада
пръскаха тревоги, страхове.
Ден след ден и то с наслада,
затъмниха светлото небе.
На езици разни зашептяхме,
станахме далечни светове.
И не можехме, не се разбрахме
там във кулата, под туй небе.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados
