6.06.2017 г., 23:54 ч.

Вавилонска кула 

  Поезия » Друга
587 1 9

                 Съградих си кула от мечти,

                 за да стигна твоето небе.

                 По пътечка малка от звезди,

                 аз вървях към твоето сърце.

 

                 Все рушаха кулата безспир

                 лоши хора, лъжебогове.

                 Нощите крадяха моя мир,

                 пращаха ми бури, дъждове.

 

                 Във душата искрена и млада

                 пръскаха тревоги, страхове.

                 Ден след ден и то с наслада,

                 затъмниха светлото небе.

 

                 На езици разни зашептяхме,

                 станахме далечни светове.

                 И не можехме, не се разбрахме

                 там във кулата, под туй небе.

© Хари Спасов Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сърдечно ви благодаря,Виолета,Владимир,Веси,Пепи,Ивелина,Силвия и Василка!!!!!
  • Може ли да не се намесят и да разрушат живота, зли хора безброй! "Поздрави!
  • Хубаво е!
  • Все рушаха кулата безспир
    лоши хора, лъжебогове.
    Нощите крадяха моя мир,
    пращаха ми бури, дъждове.
    да...все ще се намери някой да капне оцет в сладкият мед и да развали всичко...така сме създадени, да ни гложди завист, ревност, ненавист...за съжаление...Хареса ми, Хари!!!
  • Добре си изразил и съпоставил чувствата си. Хареса ми, Хари!
  • Много ми хареса, Хари! За жалост така се получава, когато говорим на различни езици. Вавилонската кула така и не е била завършена именно поради този факт. Поздрави!
  • Хубаве стихове, Хари!
  • Благодаря,Албена!!!
  • Разкошно, Хари! С удоволсгвие четох и препрочетох... Прекрасни стихове!
Предложения
: ??:??