10 abr 2011, 20:05

Ваза с цветя

  Poesía » Otra
980 0 0

Ваза с цветя

 

Станаха ли квадратни мислите,

омотаха ли се думите - съдба,

обвързаха ли емоциите с илюзия,

свързаха ли ме с теб.

 

Знам, всичко ще свърши,

ще се уморя да се боря със себе си,

но няма ли да е късно

и тънките паяжини да са непроницаеми…

 

Изпитвам себе си с теб, но докога?

Тичам след вятъра -

не мога да го стигна и да сме едно.

Държа чук в ръка,

но не смея да замахна -

ти държиш кристална ваза във ръка,

а в нея - моята душа.

 

Не искам да я строша -

и без това остана ми само тя.

Ако я унищожа,

ако ù посегна със собствената си ръка,

как после ще мога да се спася,

да живея, да творя.

 

Усмихваш се -

сълзи ли виждам,

погледът ти е неясен.

Искаш да я задържиш -

вазата с цветя -

искаш май да имаш моята душа.

Нима не те е страх,

нима си убеден,

че няма да поискаш да я пуснеш,

нима е невъзможно да я изтървеш.

 

Истината -

страхливката съм аз,

страх ме е да поверя в чуждите ръце душа,

страх ме е, че ще я нараня

и няма да мога цветята да съживя -

вазата ми е една!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нещичко Нещова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...