ВАЗОВА ПЕСЕН
О, български народе славен
с език свещен, вековен, православен,
с божи дар обсипан небесен
помниш ли все още, Вазовата песен?
Влюбен в българското слово славно
и в българската реч,като биле омайно,
израснал в Отечество любимо,
неделим с перото си неповторимо.
Напътстван от клети монаси,
терзал се за хиляди сиромаси.
Вдъхновен от Паисий, Левски и Орловци.
от геройството и смелостта на опълченци.
Преживя Батак и стигна до Радецки
не забрави дори и Кочо Честименски,
нито въстаналите панагюрски юнаци
и българите с развети байраци.
От Шипка спомен му остана
и българската песен подхвана,
че сърце му не трепва веч
от жестока турска сеч.
Бленуваше му сърце юнашко
за свобода, равенство и братство,
за нашта мила Родина,
която все още е райска градина.
С любов живя до сетния си ден,
помнейки двуглавия орел, окрилен
с мечти за края на двадесети век,
за щастие и живот по-лек.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
