11 нояб. 2006 г., 22:19

ВАЗОВА ПЕСЕН

1.5K 0 5


О, български народе славен
с език свещен, вековен, православен,
с божи дар обсипан небесен
помниш ли все още, Вазовата песен?

Влюбен в българското слово славно
и в българската реч,като биле омайно,
израснал в Отечество любимо,
неделим с перото си неповторимо.

Напътстван от клети монаси,
терзал се за хиляди сиромаси.
Вдъхновен от Паисий, Левски и Орловци.
от геройството и смелостта на опълченци.

Преживя Батак и стигна до Радецки
не забрави дори и Кочо Честименски,
нито въстаналите панагюрски юнаци
и българите с развети байраци.

От Шипка спомен му остана
и българската песен подхвана,
че сърце му не трепва веч
от жестока турска сеч.

Бленуваше му сърце юнашко
за свобода, равенство и братство,
за нашта мила Родина,
която все още е райска градина.

С любов живя до сетния си ден,
помнейки двуглавия орел, окрилен
с мечти за края на двадесети век,
за щастие и живот по-лек.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тея Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...