6 mar 2023, 16:00

Вчера

  Poesía
1.2K 3 4

ВЧЕРА

 

Седя си кротко – трезвен, сам и стар –

случаен гост, дошъл от друга ера.

И сякаш не в притихналия парк,

животът ми остана нейде вчера.

 

А есента разстила бавен шлейф –

върви на пръсти – тиха Пепеляшка.

И сякаш Пол Маккартни с "Yesterday"

последните ми летни дни изпраща.

 

Къде остана моят див април?

И август литна с птиците – далече.

И младостта – със шемета си мил –

на черни Ниагари се оттече.

 

Опитах се на птичия език

да ви изпея светлите си песни.

До зимата остава хвърлей вик.

До пролетта са пропасти и преспи.

 

Което беше вчера, тръгва с мен.

Каквото ви оставих, е за утре –

и все така ще хълтам – вдъхновен,

през Windows-а на вашите компютри.

 

На залеза в пламтящото сено,

когато тръгна – скитник недоскитал,

налейте си от мене по едно –

и си пуснете сър Маккартни с „Веatles”.

 

А на този линк е песента на Великия български бард Асен Масларски:

https://www.youtube.com/watch?v=gYRbX-M_Pkc

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...