Вчера
ВЧЕРА
Седя си кротко – трезвен, сам и стар –
случаен гост, дошъл от друга ера.
И сякаш не в притихналия парк,
животът ми остана нейде вчера.
А есента разстила бавен шлейф –
върви на пръсти – тиха Пепеляшка.
И сякаш Пол Маккартни с "Yesterday"
последните ми летни дни изпраща.
Къде остана моят див април?
И август литна с птиците – далече.
И младостта – със шемета си мил –
на черни Ниагари се оттече.
Опитах се на птичия език
да ви изпея светлите си песни.
До зимата остава хвърлей вик.
До пролетта са пропасти и преспи.
Което беше вчера, тръгва с мен.
Каквото ви оставих, е за утре –
и все така ще хълтам – вдъхновен,
през Windows-а на вашите компютри.
На залеза в пламтящото сено,
когато тръгна – скитник недоскитал,
налейте си от мене по едно –
и си пуснете сър Маккартни с „Веatles”.
А на този линк е песента на Великия български бард Асен Масларски:
https://www.youtube.com/watch?v=gYRbX-M_Pkc
© Валери Станков All rights reserved.
