radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
15 mar 2014, 22:40

Вчера и днес

  Poesía
1.4K 0 26

                  

                                       Вчера бях гладко, заоблено камъче

                                       на брега на реката сънлива...

                                       Вчера бях кротко, мъждукащо пламъче

                                       със душа на светулка свенлива...

 

                                       Бях във нивата зряла пшеница,

                                       бях разтворен под слънцето мак

                                       с натежала от обич главица,

                                       бях изпълнен с мечтания мрак!

 

                                       Днес самата река съм пенлива,

                                       дето следва си пътя през друмите...

                                       Днес светулка съм обичлива,

                                       дето свети среднощ между думите!

 

                                       Днес съм нивата, пълна с послания

                                       и поляна – сигнално зелена,

                                       днес самата съм обещание...

                                       Аз съм твоята нова вселена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9