Вчера бях гладко, заоблено камъче
на брега на реката сънлива...
Вчера бях кротко, мъждукащо пламъче
със душа на светулка свенлива...
Бях във нивата зряла пшеница,
бях разтворен под слънцето мак
с натежала от обич главица,
бях изпълнен с мечтания мрак!
Днес самата река съм пенлива,
дето следва си пътя през друмите...
Днес светулка съм обичлива,
дето свети среднощ между думите! ...