Вчера бях гладко, заоблено камъче
на брега на реката сънлива...
Вчера бях кротко, мъждукащо пламъче
със душа на светулка свенлива...
Бях във нивата зряла пшеница,
бях разтворен под слънцето мак
с натежала от обич главица,
бях изпълнен с мечтания мрак!
Днес самата река съм пенлива,
дето следва си пътя през друмите...
Днес светулка съм обичлива,
дето свети среднощ между думите!
Днес съм нивата, пълна с послания
и поляна – сигнално зелена,
днес самата съм обещание...
Аз съм твоята нова вселена!
© Рада Димова Все права защищены