15.03.2014 г., 22:40 ч.

Вчера и днес 

  Поезия
1148 0 26

                  

                                       Вчера бях гладко, заоблено камъче

                                       на брега на реката сънлива...

                                       Вчера бях кротко, мъждукащо пламъче

                                       със душа на светулка свенлива...

 

                                       Бях във нивата зряла пшеница,

                                       бях разтворен под слънцето мак

                                       с натежала от обич главица,

                                       бях изпълнен с мечтания мрак!

 

                                       Днес самата река съм пенлива,

                                       дето следва си пътя през друмите...

                                       Днес светулка съм обичлива,

                                       дето свети среднощ между думите!

 

                                       Днес съм нивата, пълна с послания

                                       и поляна – сигнално зелена,

                                       днес самата съм обещание...

                                       Аз съм твоята нова вселена!

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??