Вчера и днес
Вчера бях гладко, заоблено камъче
на брега на реката сънлива...
Вчера бях кротко, мъждукащо пламъче
със душа на светулка свенлива...
Бях във нивата зряла пшеница,
бях разтворен под слънцето мак
с натежала от обич главица,
бях изпълнен с мечтания мрак!
Днес самата река съм пенлива,
дето следва си пътя през друмите...
Днес светулка съм обичлива,
дето свети среднощ между думите!
Днес съм нивата, пълна с послания
и поляна – сигнално зелена,
днес самата съм обещание...
Аз съм твоята нова вселена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
