Вдишана свобода
Улавям с устни мигове красиви,
вдишвам ги с уханната липа.
Пулсират те, като въздишки живи,
и литват пак щастливи над света.
Усмихват ми се спомени - съдбовни,
събрани във албум... за красота.
Прелиствам страниците многословни,
припомняйки си с мъничко тъга
за времето от младостта, когато
летеше със разперени крила
онази птица бяла, хвърковата,
повярвала в добрите чудеса.
Насочена нагоре, осъзнато,
преследваше все нови върхове,
проблясваха перата ù във злато,
обагрени със ярки цветове.
Тя пееше си песен чудновата,
че изборът е... лична свобода.
---------------------------------------------------
Душата ми... до днес така богата,
пак вдишва всеки миг от любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
