23 июн. 2011 г., 09:48

Вдишана свобода 

  Поэзия » Философская
681 0 8

Улавям  с устни мигове красиви,
вдишвам ги с уханната липа.
Пулсират те, като въздишки  живи,
и литват пак щастливи над света.

Усмихват ми се спомени - съдбовни,
събрани във албум... за красота.
Прелиствам страниците многословни,
припомняйки си с  мъничко тъга
за времето от младостта, когато
летеше със разперени крила
онази птица бяла, хвърковата,
повярвала в добрите чудеса.
Насочена нагоре, осъзнато,
преследваше все нови върхове,
проблясваха перата ù във злато,
обагрени със ярки цветове. 
Тя  пееше си  песен чудновата,
че изборът е... лична свобода. 
---------------------------------------------------
Душата ми... до днес така богата,
пак вдишва всеки миг от любовта.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??