Вдъхновен от любовта

Усещането е толкова красиво-
усещането за жена!
А тя е нещо толкоз мило,
грижа, нежност, красота!

Една усмивка скромна,
малка, слабичка ръка,
мъничка е, а е толкова огромна-
в дланта и побира се света!

Сърчицето плахо потреперва,
в грижи за земните неща,
и тихо времето измерва-
всяко тупкане е в любовта!

И гледаш я - красива,
скромна,мила и добра...
И някак неусетно до сърцето стига,
онзи трепет - любовта!

И събужда мъжка сила,
смелост, щастие и доброта!...
Боже, къде само се е скрила,
тази така жадувана душа!

А тя цъфти и се усмихва,
навън дошла е пролетта!
Скромно в себе си притихва,
толкова желаната жена...

И чака...Онзи! Подходящят!
Този, който ще я носи на ръце!
Чака онзи, най-зовящият,
трепетът във нейното сърце!

Мила, аз съм, погледни ме!
През десет планини за тебе прелетях!
Ти със поглед вдъхнови ме
и сила в себе си съзрях...

И тук съм, ще остана!
Без теб не е живот!
Всеки ден е жива рана,
век на тегоба и хомот!

Ще остана, позволи ми,
до теб, да те закрилям,
моля ти се, разреши ми
ще бъда твоят мъж -мечта!