3.04.2024 г., 13:24

Вдъхновен от любовта

480 2 0

 

Усещането е толкова красиво-
усещането за жена!
А тя е нещо толкоз мило,
грижа, нежност, красота!

 

Една усмивка скромна,
малка, слабичка ръка,
мъничка е, а е толкова огромна-
в дланта и побира се света!

 

Сърчицето плахо потреперва,
в грижи за земните неща,
и тихо времето измерва-
всяко тупкане е в любовта!

 

И гледаш я - красива,
скромна,мила и добра...
И някак неусетно до сърцето стига,
онзи трепет - любовта!

 

И събужда мъжка сила,
смелост, щастие и доброта!...
Боже, къде само се е скрила,
тази така жадувана душа!

 

А тя цъфти и се усмихва,
навън дошла е пролетта!
Скромно в себе си притихва,
толкова желаната жена...

 

И чака...Онзи! Подходящят!
Този, който ще я носи на ръце!
Чака онзи, най-зовящият,
трепетът във нейното сърце!

 

Мила, аз съм, погледни ме!
През десет планини за тебе прелетях!
Ти със поглед вдъхнови ме
и сила в себе си съзрях...

 

И тук съм, ще остана!
Без теб не е живот!
Всеки ден е жива рана,
век на тегоба и хомот!

 

Ще остана, позволи ми,
до теб, да те закрилям,
моля ти се, разреши ми
ще бъда твоят мъж -мечта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...