27 abr 2007, 10:32

Вдъхновение?

  Poesía
736 0 3
 

                        Помниш ли пристъпите на градивно безумие? Вчера.

                        С теб винаги сме били стрелки на часовник. В полунощ.

                        Опитах да те излъжа, че ти не си мъжът. Но не съм твоя.

                        Можеш да ме имаш завинаги. Но наполовина. Ти решаваш.


                        Прочетох цял роман, докато се взирах в очите ти.

                        Защо така мълчиш, докато ме заливаш с думите си?

                        Не мога да изиграя инфантилност. Актриса спрях да съм.

                        Хороскопът сутринта беше с много звездички. Кога?


                        Не изнасилвай моята душа. Нали имаш вече тялото ми.

                        И ти презираш този свят. Не се прави на примирен.

                        Не ме замервай с клишетата на ежедневието. Излагаш се.

                        Страхуваш се от прилива на вдъхновение. По-силна съм.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...