Вдъхновение?

27 abr 2007, 10:32

Poesía

599 0 3

Помниш ли пристъпите на градивно безумие? Вчера.

С теб винаги сме били стрелки на часовник. В полунощ.

Опитах да те излъжа, че ти не си мъжът. Но не съм твоя.

Можеш да ме имаш завинаги. Но наполовина. Ти решаваш.

Прочетох цял роман, докато се взирах в очите ти.

Защо така мълчиш, докато ме заливаш с думите си?

Не мога да изиграя инфантилност. Актриса спрях да съм.

Хороскопът сутринта беше с много звездички. Кога?

Не изнасилвай моята душа. Нали имаш вече тялото ми.

И ти презираш този свят. Не се прави на примирен.

Не ме замервай с клишетата на ежедневието. Излагаш се.

Страхуваш се от прилива на вдъхновение. По-силна съм.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.