27 abr 2007, 10:32

Вдъхновение?

  Poesía
732 0 3
 

                        Помниш ли пристъпите на градивно безумие? Вчера.

                        С теб винаги сме били стрелки на часовник. В полунощ.

                        Опитах да те излъжа, че ти не си мъжът. Но не съм твоя.

                        Можеш да ме имаш завинаги. Но наполовина. Ти решаваш.


                        Прочетох цял роман, докато се взирах в очите ти.

                        Защо така мълчиш, докато ме заливаш с думите си?

                        Не мога да изиграя инфантилност. Актриса спрях да съм.

                        Хороскопът сутринта беше с много звездички. Кога?


                        Не изнасилвай моята душа. Нали имаш вече тялото ми.

                        И ти презираш този свят. Не се прави на примирен.

                        Не ме замервай с клишетата на ежедневието. Излагаш се.

                        Страхуваш се от прилива на вдъхновение. По-силна съм.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....