Вдъхновение?
Помниш ли пристъпите на градивно безумие? Вчера.
С теб винаги сме били стрелки на часовник. В полунощ.
Опитах да те излъжа, че ти не си мъжът. Но не съм твоя.
Можеш да ме имаш завинаги. Но наполовина. Ти решаваш.
Прочетох цял роман, докато се взирах в очите ти.
Защо така мълчиш, докато ме заливаш с думите си?
Не мога да изиграя инфантилност. Актриса спрях да съм.
Хороскопът сутринта беше с много звездички. Кога?
Не изнасилвай моята душа. Нали имаш вече тялото ми.
И ти презираш този свят. Не се прави на примирен.
Не ме замервай с клишетата на ежедневието. Излагаш се.
Страхуваш се от прилива на вдъхновение. По-силна съм.
© Мария Василева All rights reserved.
