ekstasis (Михаил Цветански)
13 589

1 feb 2011, 15:42

Вдъхновение

Poesía » De amor

1.4K 0 19

Вдъхновено от "Самота или..." charodeika (Неделина Стоева)

Не знаех, че те има... и сега

стоиш пред мен – изящна лира.

Орфей се прероди в една мечта

и музика с очи от теб извира...

Ще сляза и при Хадес за любов...

Бъди за мен онази Евридика!

Животът е прекрасен благослов,

щом устните копнеят ненасита.

С усмивката на истинска жена...

събуждай в мен зрънцата незабрава -

ще стана дъжд над твоята земя,

родена, влюбен кълн да прелъстява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ekstasis (Михаил Цветански)

Хриси, трогна ме този прекрасен стих!!! Благодаря за съпричастието!
Ани, заразата на любовта не познава ваксини Благодаря ти!
Джейни, пулсирам, за да съм жив с Любовта Благодаря за тръпката!
Искре, третата удивителна не я разбрах Благодаря ти!

2011-02-06T21:57:22+02:00
mira-radi (Христина Радомирова)

Пред твоя стих немея
като в неземен сън -
с перото на Орфея,
от лирата му звън...

2011-02-06T21:46:42+02:00
airiskra (Искра Радева Николова)

!!!

2011-02-03T09:23:45+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Какво вдъхновение, извира, пулсира и изригва!
Чудесно е!!!

2011-02-02T11:30:26+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Благодаря на всички, поспрели с усмивка и добра дума!
Светло и топло да е в душите ви!

2011-02-02T10:10:20+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0