Вдъхновено от "Самота или..." charodeika (Неделина Стоева)
Не знаех, че те има... и сега
стоиш пред мен – изящна лира.
Орфей се прероди в една мечта
и музика с очи от теб извира...
Ще сляза и при Хадес за любов...
Бъди за мен онази Евридика!
Животът е прекрасен благослов,
щом устните копнеят ненасита.
С усмивката на истинска жена...
събуждай в мен зрънцата незабрава -
ще стана дъжд над твоята земя,
родена, влюбен кълн да прелъстява.
© Михаил Цветански All rights reserved.
Ани, заразата на любовта не познава ваксини Благодаря ти!
Джейни, пулсирам, за да съм жив с Любовта Благодаря за тръпката!
Искре, третата удивителна не я разбрах Благодаря ти!