1.02.2011 г., 15:42

Вдъхновение

1.4K 0 19

Вдъхновено от "Самота или..." charodeika (Неделина Стоева)

 

 

Не знаех, че те има... и сега

стоиш пред мен – изящна  лира.

Орфей се прероди в една мечта

и музика с очи от теб извира...

 

Ще сляза и при Хадес за любов...

Бъди за мен онази Евридика!

Животът е прекрасен благослов,

щом устните копнеят ненасита.

 

С усмивката на истинска жена...

събуждай в мен зрънцата незабрава -

ще стана дъжд над твоята земя,

родена,  влюбен кълн да прелъстява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хриси, трогна ме този прекрасен стих!!! Благодаря за съпричастието!
    Ани, заразата на любовта не познава ваксини Благодаря ти!
    Джейни, пулсирам, за да съм жив с Любовта Благодаря за тръпката!
    Искре, третата удивителна не я разбрах Благодаря ти!
  • Пред твоя стих немея
    като в неземен сън -
    с перото на Орфея,
    от лирата му звън...
  • Какво вдъхновение, извира, пулсира и изригва!
    Чудесно е!!!
  • Благодаря на всички, поспрели с усмивка и добра дума!
    Светло и топло да е в душите ви!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...