10 dic 2009, 10:52

Вдъхновение

651 0 3

Цяла седмица изтече.

Нямам грам въображение.

Много ми се пише вече,

а ми липсва вдъхновение.

 

Дали животът ми е станал скучен,

или просто нищо не се случва?

 

Но от личен опит знам.

Да науча нещо имам ли мерак,

сякаш грейва в мене плам,

пожелавам го и чакам знак.

 

И така, преди да легнем,

май по-миналата вечер,

мойта щерка ме погледна и

ни в ръкав, ни в клин ми рече:

 

„Тъй сякаш имаш всичко,

трябва да живееш, мамо.

Мисли, че нищо не ти липсва,

дори това, което нямаш.”

 

Сериозно взех, че се замислих.

Не спах три нощи даже.

Какво в живота днес ми липсва?

Какво ли искаше да каже?

 

Че пари не стигат, то е ясно.

Вече 10 дни валутен борд,

утре правя нов рекорд,

а пък чувствам се прекрасно.

 

Може би ми трябват развлечения?

Казва ми един приятел: „В мола отиди:

кафета, шопинг, забавления,

на куп ще видиш всичко ти.”

 

Странно, не е и това.

Какво да правя сред народа?

Толкоз много суета.

Вкъщи – въздух чист, природа,

Камината ме грее в хола...

Аз чий тогава да го диря в мола?

 

Липсва ли ми нещо? Ако „Да”

- Любов и Мъдрост – две неща.

Всеки, който малко ме познава,

знае, че това ми е страстта.

Философка съм голяма. :-)

Ех, таз любов към мъдростта.

 

А любов защо да нямам?

И как по-точно идва тя?

Аз ли трябва да я чакам?

Или да подам ръка?

 

Сетих се за стар приятел.

Спонтанно пратих смс:

„Здравей, любов! Обичам те!

И хубав ден желая днес!”

 

Но от всичко във живота

най-вече търся мъдростта.

И вечно боря се, и трупам опит...

А ето тя къде била.

 

Събрана цялата вселена

във поглед на едно дете,

което ден след ден край мене

незабелязано расте.

 

В живота вече всичко имам.

Надявам се, че ми личи.

Щом всяка вечер аз съзирам

вселената във нейните очи.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав за вдъхновението!
  • Много благодаря!

    Не съм писала почти от ученическите години. Какво ме прихвана напоследък, и аз не знам.

    Ок. След малко ще кача още нещо.

    Хубав ден от мен!
  • Споделям напълно! Поздрави за хубавия стих!
    Добре дошла на борда! Ако имаш и други неща, дай ги насам!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...