Вдъхновение
Цяла седмица изтече.
Нямам грам въображение.
Много ми се пише вече,
а ми липсва вдъхновение.
Дали животът ми е станал скучен,
или просто нищо не се случва?
Но от личен опит знам.
Да науча нещо имам ли мерак,
сякаш грейва в мене плам,
пожелавам го и чакам знак.
И така, преди да легнем,
май по-миналата вечер,
мойта щерка ме погледна и
ни в ръкав, ни в клин ми рече:
„Тъй сякаш имаш всичко,
трябва да живееш, мамо.
Мисли, че нищо не ти липсва,
дори това, което нямаш.”
Сериозно взех, че се замислих.
Не спах три нощи даже.
Какво в живота днес ми липсва?
Какво ли искаше да каже?
Че пари не стигат, то е ясно.
Вече 10 дни валутен борд,
утре правя нов рекорд,
а пък чувствам се прекрасно.
Може би ми трябват развлечения?
Казва ми един приятел: „В мола отиди:
кафета, шопинг, забавления,
на куп ще видиш всичко ти.”
Странно, не е и това.
Какво да правя сред народа?
Толкоз много суета.
Вкъщи – въздух чист, природа,
Камината ме грее в хола...
Аз чий тогава да го диря в мола?
Липсва ли ми нещо? Ако „Да”
- Любов и Мъдрост – две неща.
Всеки, който малко ме познава,
знае, че това ми е страстта.
Философка съм голяма. :-)
Ех, таз любов към мъдростта.
А любов защо да нямам?
И как по-точно идва тя?
Аз ли трябва да я чакам?
Или да подам ръка?
Сетих се за стар приятел.
Спонтанно пратих смс:
„Здравей, любов! Обичам те!
И хубав ден желая днес!”
Но от всичко във живота
най-вече търся мъдростта.
И вечно боря се, и трупам опит...
А ето тя къде била.
Събрана цялата вселена
във поглед на едно дете,
което ден след ден край мене
незабелязано расте.
В живота вече всичко имам.
Надявам се, че ми личи.
Щом всяка вечер аз съзирам
вселената във нейните очи.
© Цветелина All rights reserved.
