10.12.2009 г., 10:52

Вдъхновение

656 0 3

Цяла седмица изтече.

Нямам грам въображение.

Много ми се пише вече,

а ми липсва вдъхновение.

 

Дали животът ми е станал скучен,

или просто нищо не се случва?

 

Но от личен опит знам.

Да науча нещо имам ли мерак,

сякаш грейва в мене плам,

пожелавам го и чакам знак.

 

И така, преди да легнем,

май по-миналата вечер,

мойта щерка ме погледна и

ни в ръкав, ни в клин ми рече:

 

„Тъй сякаш имаш всичко,

трябва да живееш, мамо.

Мисли, че нищо не ти липсва,

дори това, което нямаш.”

 

Сериозно взех, че се замислих.

Не спах три нощи даже.

Какво в живота днес ми липсва?

Какво ли искаше да каже?

 

Че пари не стигат, то е ясно.

Вече 10 дни валутен борд,

утре правя нов рекорд,

а пък чувствам се прекрасно.

 

Може би ми трябват развлечения?

Казва ми един приятел: „В мола отиди:

кафета, шопинг, забавления,

на куп ще видиш всичко ти.”

 

Странно, не е и това.

Какво да правя сред народа?

Толкоз много суета.

Вкъщи – въздух чист, природа,

Камината ме грее в хола...

Аз чий тогава да го диря в мола?

 

Липсва ли ми нещо? Ако „Да”

- Любов и Мъдрост – две неща.

Всеки, който малко ме познава,

знае, че това ми е страстта.

Философка съм голяма. :-)

Ех, таз любов към мъдростта.

 

А любов защо да нямам?

И как по-точно идва тя?

Аз ли трябва да я чакам?

Или да подам ръка?

 

Сетих се за стар приятел.

Спонтанно пратих смс:

„Здравей, любов! Обичам те!

И хубав ден желая днес!”

 

Но от всичко във живота

най-вече търся мъдростта.

И вечно боря се, и трупам опит...

А ето тя къде била.

 

Събрана цялата вселена

във поглед на едно дете,

което ден след ден край мене

незабелязано расте.

 

В живота вече всичко имам.

Надявам се, че ми личи.

Щом всяка вечер аз съзирам

вселената във нейните очи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав за вдъхновението!
  • Много благодаря!

    Не съм писала почти от ученическите години. Какво ме прихвана напоследък, и аз не знам.

    Ок. След малко ще кача още нещо.

    Хубав ден от мен!
  • Споделям напълно! Поздрави за хубавия стих!
    Добре дошла на борда! Ако имаш и други неща, дай ги насам!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....