Какво се случва във душата на художника, когато
под четката му облаци валят
и в рамо гладко се излива светлината
в прозрачен тънък колорит?
Какво се случва във душата на флейтиста, когато
под светлината пръстите му стонове изтръгват,
когато дъхът му се излива чист
по пътя към отвъдното?
Какво се случва във душата на поета,
когато ръцете му мастилени почиват
и всичко имало за даване е взето,
и още ритъмът в гърдите му пулсира?
Какво се случва във пръстта, когато
върху полето се разтварят топли ветровете
и вече не е пролет, ала не е лято...?
Пониква цвете.
18.05.2015
Велико Търново
© Елица Кръстева Todos los derechos reservados