19.05.2015 г., 19:53

Вдъхновение

728 0 0

Какво се случва във душата на художника, когато

под четката му облаци валят

и в рамо гладко се излива светлината

в прозрачен тънък колорит?

 

Какво се случва във душата на флейтиста, когато

под светлината пръстите му стонове изтръгват,

когато дъхът му се излива чист

по пътя към отвъдното?

 

Какво се случва във душата на поета,

когато ръцете му мастилени почиват

и всичко имало за даване е взето,

и още ритъмът в гърдите му пулсира?

 

Какво се случва във пръстта, когато

върху полето се разтварят топли ветровете

и вече не е пролет, ала не е лято...?

Пониква цвете.

 


18.05.2015

Велико Търново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....