19.05.2015 г., 19:53

Вдъхновение

725 0 0

Какво се случва във душата на художника, когато

под четката му облаци валят

и в рамо гладко се излива светлината

в прозрачен тънък колорит?

 

Какво се случва във душата на флейтиста, когато

под светлината пръстите му стонове изтръгват,

когато дъхът му се излива чист

по пътя към отвъдното?

 

Какво се случва във душата на поета,

когато ръцете му мастилени почиват

и всичко имало за даване е взето,

и още ритъмът в гърдите му пулсира?

 

Какво се случва във пръстта, когато

върху полето се разтварят топли ветровете

и вече не е пролет, ала не е лято...?

Пониква цвете.

 


18.05.2015

Велико Търново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...