May 19, 2015, 7:53 PM

Вдъхновение

726 0 0

Какво се случва във душата на художника, когато

под четката му облаци валят

и в рамо гладко се излива светлината

в прозрачен тънък колорит?

 

Какво се случва във душата на флейтиста, когато

под светлината пръстите му стонове изтръгват,

когато дъхът му се излива чист

по пътя към отвъдното?

 

Какво се случва във душата на поета,

когато ръцете му мастилени почиват

и всичко имало за даване е взето,

и още ритъмът в гърдите му пулсира?

 

Какво се случва във пръстта, когато

върху полето се разтварят топли ветровете

и вече не е пролет, ала не е лято...?

Пониква цвете.

 


18.05.2015

Велико Търново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...