Вдъхновение
Защо разпваш душата ми
и в нея златни гвоздеи вбиваш?
Знаеш ли, как мигове възпяти
в спомени слънчеви преливат?
Знаеш ли,че плачат кристали
и в тиха нощ се разпиляват?
От тях душата ми запалена
пред себе си на съд застава.
Тя ме съди с думи безпощадни.
И само аз съм ѝ свидетел,
как любовта е нямо щастие,
осъдена на хората да свети!
И ме води една решителност,
на много други непозната...
И там изгарям без да питам
върху кладата ти свята.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойчо Станев Todos los derechos reservados
