Ако реша да напиша нещо сега,
без мотиви не мога да творя.
Необходима е за музата храна,
извираща от моята душа.
Трябва да съм тъжна, отчаяна,
на черни мисли да съм отдадена.
Фантазирам ли, че съм влюбена отново,
най-бързо става стихчето готово.
Когато мъката ми е голяма,
тогава пиша от душа за мама.
Ако е тежко, че съм пак самичка,
написвам стих за мойта дъщеричка.
На този свят най-мили са ми двете,
към тях ми са най-много греховете.
Липсвам на двете, а и те на мен,
макар и да се чуваме всеки ден.
Когато ме боли или ми трябва нещо,
към Бога отправям молитви горещо
и не пропускам, докато се моля,
да кажа: Нека да е твоя воля!
Да благодаря за всичко, дето дава,
да ми покаже, ако не съм права.
И все се моля да не ме наказва,
а верен път в живота да ми казва.
Така, отново имам вдъхновение,
ето, че стана моето творение
и най-напред пред вас ще го представям,
на обективни коментари се надявам.
© Нели Todos los derechos reservados