21 jun 2007, 21:08

Вдъхновения

  Poesía
904 0 3
 


Ако реша да напиша нещо сега,

без мотиви не мога да творя.

Необходима е за музата храна,

извираща от моята душа.

Трябва да съм тъжна, отчаяна,

на черни мисли да съм отдадена.

Фантазирам ли, че съм влюбена отново,

най-бързо става стихчето готово.

Когато мъката ми е голяма,

тогава пиша от душа за мама.

Ако е тежко, че съм пак самичка,

написвам стих за мойта дъщеричка.

На този свят най-мили са ми двете,

към тях ми са най-много греховете.

Липсвам на двете, а и те на мен,

макар и да  се  чуваме  всеки ден.

Когато ме боли или ми трябва нещо,

към Бога отправям  молитви горещо

и не пропускам, докато се моля,

да кажа: Нека да е твоя воля!

Да благодаря за всичко, дето дава,

да ми покаже, ако не съм права.

И все се моля да не ме наказва,

а верен път в живота да ми казва.


Така, отново имам вдъхновение,

ето, че стана моето творение

и най-напред пред вас ще го представям,

на  обективни коментари се надявам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря момичета!
  • И се е получил страхотен стих, Нели!
    От всичко по малко, за всички по нещо!
    Нека Бог да е с теб и твоите деца!!!
    Прегръщам те!
  • Да са ти живи и здрави и двете,Нели!!!
    Да си давате взаимно кураж и вдъхновение!!!
    Поздравче за хубавото и искренно стихче!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...