Jun 21, 2007, 9:08 PM

Вдъхновения

  Poetry
897 0 3
 


Ако реша да напиша нещо сега,

без мотиви не мога да творя.

Необходима е за музата храна,

извираща от моята душа.

Трябва да съм тъжна, отчаяна,

на черни мисли да съм отдадена.

Фантазирам ли, че съм влюбена отново,

най-бързо става стихчето готово.

Когато мъката ми е голяма,

тогава пиша от душа за мама.

Ако е тежко, че съм пак самичка,

написвам стих за мойта дъщеричка.

На този свят най-мили са ми двете,

към тях ми са най-много греховете.

Липсвам на двете, а и те на мен,

макар и да  се  чуваме  всеки ден.

Когато ме боли или ми трябва нещо,

към Бога отправям  молитви горещо

и не пропускам, докато се моля,

да кажа: Нека да е твоя воля!

Да благодаря за всичко, дето дава,

да ми покаже, ако не съм права.

И все се моля да не ме наказва,

а верен път в живота да ми казва.


Така, отново имам вдъхновение,

ето, че стана моето творение

и най-напред пред вас ще го представям,

на  обективни коментари се надявам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря момичета!
  • И се е получил страхотен стих, Нели!
    От всичко по малко, за всички по нещо!
    Нека Бог да е с теб и твоите деца!!!
    Прегръщам те!
  • Да са ти живи и здрави и двете,Нели!!!
    Да си давате взаимно кураж и вдъхновение!!!
    Поздравче за хубавото и искренно стихче!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...