18 ene 2012, 23:16

Вдъхновения от морето

  Poesía
1.3K 0 3

И ето - умират вълните...
От безкрайното сякаш море
се разбиват в скалите...
Безучастно гледа светлото синьо небе...

Морският бриз тихо, на пръсти,
се промъква и ме омайва...
косите ми с прашец пръска,
а после невинно се спотайва...

Слънцето, което силно грее
и което от хоризонта одеве излезе,
се прозяваше, а сега пее...
след малко и то ще залезе...

Ах, магията на морето!
Това е най-приятното чувство!
Това за мен е нещо, което
се нарича просто изкуство...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С. С. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, макар че това е едно доста старичко стихотворение
  • Много ми хареса написаното. Давай все така!
  • "Ах, магията на морето!
    Това е най-приятното чувство!
    Това за мен е нещо, което
    се нарича просто изкуство..."

    Магията на морето е наистина изкуство, но не всеки го усеща...

    Хубаво пишеш, хареса ми!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...