18 ene 2012, 23:16

Вдъхновения от морето

  Poesía
1.3K 0 3

И ето - умират вълните...
От безкрайното сякаш море
се разбиват в скалите...
Безучастно гледа светлото синьо небе...

Морският бриз тихо, на пръсти,
се промъква и ме омайва...
косите ми с прашец пръска,
а после невинно се спотайва...

Слънцето, което силно грее
и което от хоризонта одеве излезе,
се прозяваше, а сега пее...
след малко и то ще залезе...

Ах, магията на морето!
Това е най-приятното чувство!
Това за мен е нещо, което
се нарича просто изкуство...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С. С. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, макар че това е едно доста старичко стихотворение
  • Много ми хареса написаното. Давай все така!
  • "Ах, магията на морето!
    Това е най-приятното чувство!
    Това за мен е нещо, което
    се нарича просто изкуство..."

    Магията на морето е наистина изкуство, но не всеки го усеща...

    Хубаво пишеш, хареса ми!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...