Jan 18, 2012, 11:16 PM

Вдъхновения от морето

  Poetry
1.3K 0 3

И ето - умират вълните...
От безкрайното сякаш море
се разбиват в скалите...
Безучастно гледа светлото синьо небе...

Морският бриз тихо, на пръсти,
се промъква и ме омайва...
косите ми с прашец пръска,
а после невинно се спотайва...

Слънцето, което силно грее
и което от хоризонта одеве излезе,
се прозяваше, а сега пее...
след малко и то ще залезе...

Ах, магията на морето!
Това е най-приятното чувство!
Това за мен е нещо, което
се нарича просто изкуство...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С. С. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви, макар че това е едно доста старичко стихотворение
  • Много ми хареса написаното. Давай все така!
  • "Ах, магията на морето!
    Това е най-приятното чувство!
    Това за мен е нещо, което
    се нарича просто изкуство..."

    Магията на морето е наистина изкуство, но не всеки го усеща...

    Хубаво пишеш, хареса ми!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...