И ето - умират вълните...
От безкрайното сякаш море
се разбиват в скалите...
Безучастно гледа светлото синьо небе...
Морският бриз тихо, на пръсти,
се промъква и ме омайва...
косите ми с прашец пръска,
а после невинно се спотайва...
Слънцето, което силно грее
и което от хоризонта одеве излезе,
се прозяваше, а сега пее...
след малко и то ще залезе... ...