18.01.2012 г., 23:16

Вдъхновения от морето

1.3K 0 3

И ето - умират вълните...
От безкрайното сякаш море
се разбиват в скалите...
Безучастно гледа светлото синьо небе...

Морският бриз тихо, на пръсти,
се промъква и ме омайва...
косите ми с прашец пръска,
а после невинно се спотайва...

Слънцето, което силно грее
и което от хоризонта одеве излезе,
се прозяваше, а сега пее...
след малко и то ще залезе...

Ах, магията на морето!
Това е най-приятното чувство!
Това за мен е нещо, което
се нарича просто изкуство...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. С. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, макар че това е едно доста старичко стихотворение
  • Много ми хареса написаното. Давай все така!
  • "Ах, магията на морето!
    Това е най-приятното чувство!
    Това за мен е нещо, което
    се нарича просто изкуство..."

    Магията на морето е наистина изкуство, но не всеки го усеща...

    Хубаво пишеш, хареса ми!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...