1 jun 2021, 13:46

Вдъхновено от "Болница" на Атанас Далчев

  Poesía » Otra
1.2K 2 5

Тука, тихият звук на стерилните, нежни стомани 
по работните , нощни, хирурзни, удобни платна  -
е най - първата обич, с която надежди последни
стават верни приятели с Бога, дори със Смъртта. 

 

Не тъгувайте, близки. И не чувайте звук на ковачи.

Не плачете за мен. Не броете минутите - час.

Любовта ви красива и истинска - звън на камбана е!

Приберете се.

Спете спокойно.

И... 

аз съм сред вас.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
    Стойчо, да, специален човек е Атанас Далчев. Слово докосващо има, а този му стих е като филмиран епизод, на живо.
  • Аплодисменти! Май не мога да кажа друго...
  • Атанас Далчев ми е особено близък по житие и натюрел!
    Образован във Франция, ерудиран и непоправим романтик на ненатрапчива лирика!
    Без съмнение, е един от страдалците на българската поезия!
    След Вазов,Яворов и Д.Дебелянов, бих го наредил на едно от първите места по лиричната алеята на българската изящна словесност!
    Трудно се пише за страдалци!
    Ти самият трябва да си част от тази пътека...
    Поклон пред паметта на Атанас Далчев!🙏
  • Красиво е...и тъжно!
  • Много хубаво и въздействащо стихотворение!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...