1 jun 2021, 13:46
Вдъхновено от "Болница" на Атанас Далчев
Тука, тихият звук на стерилните, нежни стомани
по работните , нощни, хирурзни, удобни платна -
е най - първата обич, с която надежди последни
стават верни приятели с Бога, дори със Смъртта.
Не тъгувайте, близки. И не чувайте звук на ковачи.
Не плачете за мен. Не броете минутите - час.
Любовта ви красива и истинска - звън на камбана е!
Приберете се.
Спете спокойно.
И...
аз съм сред вас.
© Даниела Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Аплодисменти! Май не мога да кажа друго...
-
Атанас Далчев ми е особено близък по житие и натюрел!
Образован във Франция, ерудиран и непоправим романтик на ненатрапчива лирика!
Без съмнение, е един от страдалците на българската поезия!
След Вазов,Яворов и Д.Дебелянов, бих го наредил на едно от първите места по лиричната алеята на българската изящна словесност!
Трудно се пише за страдалци!
Ти самият трябва да си част от тази пътека...
Поклон пред паметта на Атанас Далчев!🙏 -
Красиво е...и тъжно!
-
Много хубаво и въздействащо стихотворение!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Стойчо, да, специален човек е Атанас Далчев. Слово докосващо има, а този му стих е като филмиран епизод, на живо.