1.06.2021 г., 13:46

Вдъхновено от "Болница" на Атанас Далчев

1.2K 2 5

Тука, тихият звук на стерилните, нежни стомани 
по работните , нощни, хирурзни, удобни платна  -
е най - първата обич, с която надежди последни
стават верни приятели с Бога, дори със Смъртта. 

 

Не тъгувайте, близки. И не чувайте звук на ковачи.

Не плачете за мен. Не броете минутите - час.

Любовта ви красива и истинска - звън на камбана е!

Приберете се.

Спете спокойно.

И... 

аз съм сред вас.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
    Стойчо, да, специален човек е Атанас Далчев. Слово докосващо има, а този му стих е като филмиран епизод, на живо.
  • Аплодисменти! Май не мога да кажа друго...
  • Атанас Далчев ми е особено близък по житие и натюрел!
    Образован във Франция, ерудиран и непоправим романтик на ненатрапчива лирика!
    Без съмнение, е един от страдалците на българската поезия!
    След Вазов,Яворов и Д.Дебелянов, бих го наредил на едно от първите места по лиричната алеята на българската изящна словесност!
    Трудно се пише за страдалци!
    Ти самият трябва да си част от тази пътека...
    Поклон пред паметта на Атанас Далчев!🙏
  • Красиво е...и тъжно!
  • Много хубаво и въздействащо стихотворение!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...