В Е Ч Е
Вече е трудно
аз примирена
пак да навеждам глава.
Той ме събуди
и окосената
плахост и мъртва трева.
Слънчевоискрен,
блика щастливо
изгревът в юлския ден.
Нова, пречистена,
пърхаща, жива
радост вибрира във мен.
Вече е ясно:
път - без принуда!
Слагаме точка! До тук!
Стана ù тясно
на пеперудата
в твоя притискащ юмрук.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados