В Е Ч Е
Вече е трудно
аз примирена
пак да навеждам глава.
Той ме събуди
и окосената
плахост и мъртва трева.
Слънчевоискрен,
блика щастливо
изгревът в юлския ден.
Нова, пречистена,
пърхаща, жива
радост вибрира във мен.
Вече е ясно:
път - без принуда!
Слагаме точка! До тук!
Стана ù тясно
на пеперудата
в твоя притискащ юмрук.
© Мария Панайотова All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
