27 nov 2012, 10:58

... Вече E...

976 0 0

...  Вече Е ...

 

Фениксът след огъня се ражда...

И бяхме...

Остри думи...

И липси...

И неразбиране...

И Его-игри...

И вини...

И мълчания...

Но...

Такова бе...

Пораснахме от грешките...

Сега сме хем мъдри, хем малки...

Без маски...

А онова, истинкото, ни държи свързани...

Въпреки всичкото...

Не го наричай с име..

Усеща се...

То просто Е...

Безбуквена нишка...

Вътре в нас...

Погледнеш  ли...

Мърмореща съм и разпиляна, а понякога - добра и разбираща, и крехка, но Аз съм...

Ти си винаги другаде, свободолюбив, до болка откровен и себе си...

И частички бездумие сме...

Усмихвам се...

Да пълним шепи с моменти...

Да ги пускаме, да дойдат следващите...

Ще оставим всички врати отворени...

Да минават свободно ветровете...

И ще бъде каквото Е...

Без време...

Без място...

От минус до плюс безкрайност...

Вече Е...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Лили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...