...  Вече Е ...

Фениксът след огъня се ражда...

И бяхме...

Остри думи...

И липси...

И неразбиране...

И Его-игри...

И вини...

И мълчания...

Но...

Такова бе...

Пораснахме от грешките...

Сега сме хем мъдри, хем малки...

Без маски...

А онова, истинкото, ни държи свързани...

Въпреки всичкото...

Не го наричай с име..

Усеща се...

То просто Е...

Безбуквена нишка...

Вътре в нас...

Погледнеш  ли...

Мърмореща съм и разпиляна, а понякога - добра и разбираща, и крехка, но Аз съм...

Ти си винаги другаде, свободолюбив, до болка откровен и себе си...

И частички бездумие сме...

Усмихвам се...

Да пълним шепи с моменти...

Да ги пускаме, да дойдат следващите...

Ще оставим всички врати отворени...

Да минават свободно ветровете...

И ще бъде каквото Е...

Без време...

Без място...

От минус до плюс безкрайност...

Вече Е...